мисли на глас
Способноста да сътворяваме чудеса от иначе простите неща, които ни заобикалят е вид творчество. Това е нещо като олицетворяване на надеждите, които не са се сбъднали. Иска ни се да бъдем силни и смели, а когато дойде решителният момент, винаги се свиваме в черупките си и се спотайваме. Чакаме да отмине бурята, тази която ни притиска и затова все бягаме. Търсим себе си в множеството от разноцветните останали истински, дадени ни от природата скъпоценности. Градим един мираж, един образ на величия с техните капризи и прищевки и не забелязваме наистина малките, но важни неща от живота. В битка с времето, с непоколебимоста на себераздаване, ние сме си станали чужди. Едни плахи сьздания, свили сърцата си и не обмисляйки постъпките си. А любовта е мотора на вселената, поне тази в която живеем и непознавайки историята, а навярно с това и грешките, ние се стремим да бъдем това което не ни прави праведни. Едно олицетворение на нашата същност, един провал. Това сме ние, прашинки от космическия прах, навярно запълващи нечия бездна и загубвайки своя идеал, бавно вървим през напълно непотребния си живот осеян с тук там малки радости.
Виртуалната мрежа дава на някои индивиди свобода на действие, отприщва мисленето им, показва недъзите им. Благодаря, че съм привлякъл интереса Ви, с една страница, която не може да се мери с професионално направените такива. Но понякога човек има нужда от усамотение, да остане насаме със себе си. И в тази своя самота, да открие истината. Истината за себе си, за околните и да размисли. А как би могъл да стори това по добре, забравил тревогите в делничния ден. Надявам се стиховете, които ще прочетете тук да успеят да докоснат сърцето ВИ. А защо не и душата. Благодаря Ви
Животът ни е тъжен, но затова пък заплатите ни са смешни