Любов ли е или магия, дошла от нищото сега, нечакана е тя стихия, погубила във мен страстта. Ръцете свои не усещам, отпуснати сега в немощ очите ми така са празни и нямат блясък ден и нощ. Жадувам вече за забрава, сърцето ми сега е лед, в душата ми е вечна зима не си за мен и аз за теб. Какво ли искаш да ти кажа, че мога да съм с теб сега, уви не мога, времето минава и ти със него след това. Аз чувства вече не дарявам и плача вече без сълзи, иди си моля те и само в съня си нощем ме търси. юни 2005г. |








