|
Пощата си отвори и много не мисли файловете ти на харда запиши че пощата е малко глупава, уви не ги отваря със усмивчица дори.
За битка вече съм готов, със демони и великани пристягам тежките доспехи, вземам дървен меч, не лек.
И ето ме препускам лудо през поля с надежда устремен а ти стоиш пред мен, така невинна, толкоз млада.
За закъснението ти ме извини поет съм аз, а не магьосник и сигурен съм ще те заболи но името ти мен не ме гори.
Наистина работя аз, а ти не се измъчвай, а си почини едва започва новият ти ден не го смрачавай с дух сломен.
Снимката ми закъснява, бави се, защо ли може мойта рачешка нагласа, днес да я тормози.
С теб не искам да флиртувам, ти си тъй прекрасна искам само да си поговорим, за морето и луната.
Тъгата задгърби, ще бъда с теб до сетния ти час нима не си това което търся аз в объркания свят.
Не искам пак да те загубя, отново мен да ме боли повярвай искам те сега, макар да нямаш руси ти коси.
Сега съм болен и съм сам лежа унил във празна стая и мисля, как ръка да ти подам на мен пък, кой ли чашата с чая.
Нали си другата жена за теб дори не подозират жена ми, слънчевата дъщеря, дали понякога не те презират?
Обичам ги, от туй не ме е срам обичам те и теб и те желая дано през другия живот да минем заедно до края.
Дано в другия живот не бъдеш ти жената друга а вървящата до мен жена, просто - моята съпруга.
май 2005г. |