болка от любов

Долу до морето, на самия бряг плаче безнадеждно, стар и тъжен рак целият в пясък, с рачешки сълзи плаче и назад бавничко пълзи. Смешно седмокрачи, връща се назад там където беше неговият свят някъде остана осмият му крак може би ще го намери нейде пак. Пее в ушите му нощния всемир затова загуби пак ориентир смахнат и назадничав, стар и демоде и за сетен път не знае вече накъде. Как да се завърне в своето преди, нежни водорасли, сребърни звезди златни, сладки рибки в синята вода там при свойта жива свобода. Мъничко момиче с грейнали коси храбро се навежда, за да го спаси иска да го скрие, взела го в ръка, в свойта малка шапка с козирка. Ах, неблагодарник, ах, че будала ах, какви големи остри щипала болен, стар и тъжен, ала туй е блъф пръстчето е цялото в кръв. Мъничко момиче, бързо го хвърли той си заслужава да го заболи запрати го право в синята вода. нека там умре на свобода. Нека там остане, нека там заспи пръстчето в морето бързо потопи никому не казвай, нека ти е за урок и запомни, раците, щипят от любов. юни 2005г.

Ще спра да казвам истини които предизвикват гняв, и от днес си обещавам да започна да мълча. Ще почна думите си да подбирам, за да не обиждам с тях света ще спирам с хората да споря, да съобщавам дразнещи неща. Ще бъда кротък като мравка понесъл сламчица трева, и твойто одобрение ще чакам дали харесваш новото ми амплоа. юни 2005г.