Влезнах в кофата случайно жаден бях, в тази горещина но май не можах да се напия татко ме извади на часа. Ужасна корупция вкъщи цари умът ми размерите й не побира жена ми дори вече иска пари, когато я карам да отиде за бира. И туй ако не е нахалство, не знам в каквато посока отиват нещата, тя утре ще каже пари да й дам, поискам ли, да съм й между краката. Изкарах днес жената на пазара, да я продам, за някой евро лев че дърта станала е, не отваря ни бира на мъжа си, нито крак. Стоях и чаках купувач, обаче, нормално, всеки търсеше мома, а моята е дърто бабче, и пак ще трябва, да я върна у дома. юни 2005 г.

Познавам аз едно момиче с искрящо бисерни очи дълбоки като извор хладен омайващи ме във зори. Ники името и бе чаровно и сякаш пасваше и благородно, не бе кат другите жени уви, но все пак истинска си бе дори. Роденa бе за радост на децата, в един от двата най-големи града старинен и величествен в едно изпълнен със история безкрайна. Детето свое обичаше в захлас от денем чак до късен мрак, с лудешки смях, игри и веселби запълваше живота му щастлив. Поисках от Бог цвете, а той ми даде градина Поисках дърво, а той ми даде гора Поисках река, а той ми даде океан Поисках приятел и той ми даде теб. юни 2005 г.

натисни тук и се отпусни