|
Когато те няма аз страдам ужасно
и сякаш стените ме хващат натясно
звездите ги няма, бетонен таван
пак от мен ги скри, отново съм сам.
Страхувам се отново да обичам
не искам пак да ме боли,
страхувам се от любовта и тичам
утеха търся в бягството, дали?
Зарастват бавно раните в душата
сърцето шеметно тупти
мислите, объркани в главата
летят към невъзможните мечти.
Преди да се стопи дъгата
докосната от слънчеви лъчи
подай ръка във тишината
и погледни във моите очи.
Преди небето да засвети
със хиляди блестящи светлини
ще дойда със красиво цвете
сърцето и ума ти да плени.
Преди отново слънце да изгрее
и да погали всичко с пламък нов
чрез теб душата ми се смее
живее тя от твоята любов.
Светът е красив и прекрасен навън
разцъфват мечти и скрити надежди
светът се пробужда от зимния сън
а аз се страхувам и гледам под вежди.
Пред мен оживява приказен свят
сякаш се ражда ново начало
със нежност разтваря първия цвят
във мойто сърце отдавна заспало.
Ръцете захвърлят тежка тъга
протягат се бавно, докосват жената
очите не смеят да вярват сега
че щастие има, без капка лъжа.
Казват, времето лекува
щом налегнат болка и тъга
казват, че любов не се купува
истинска, а не лъжа.
Казват, че човека страда
щом в живота си сгреши
казват идва и награда
болката със времето да отшуми.
Може би това така е
ала може би не е
дълго болката ще трае
във разбитото сърце.
Тъгува сърцето ден подир ден
болка душата разкъсва
ужас във нея стаен
на малки парченца разкъсва.
Тежко понася човека
зверския, труден живот
дори да стане по-лека
притиска съдбата в ужаса нов.
май 2005г.
|
