|
В приказна гора, нейде там където стават наглед чудеса и дърветата са сякаш живи живееше една старица зла.
Дебела, грозна, уродлива прегърбена и без коса с две думи вещица една в малка къща без врата.
Магията за нея беше дар предал се по наследство, заклинания, отвари пошли твореше само със замах.
Използваше ги без да мисли и радваше се всеки път на свойте планове зловещи коварни и нечовешки.
Една метла и бе другар летеше с нея нощ и ден в търсене на нещо гнило което глада й да успокои.
Ей сега ще направи отвара от подбрани вълшебни треви, за магия отколешна стара, та на вещери да й върви.
Че нали си е вещица, веща, трябва всичко да й е наред всеки път щом отиде на среща с някой вещер от нея по-проклет.
Но не щеш ли в ясен ден, един от онези топли, летни, за гъби тръгнаха две деца и загубиха се в гъстата гора.
Съзря ги злата сила и примами ги с хитрина така както жена омайва една чиста мъжка душа.
май 2005г.
|