|
Ще трябва тук за себе си да кажа, че малко хора, всъщност ме познават, прочитат поетичните ми дневници и ето почват да ме възхваляват.
А впрочем аз съм, най-обикновен, мъжете като мен са много по света, претенции за туй да бъда съвършен, аз нямам, нека другите да преценят.
В частност малко нехаен но инак добряк по душа а може би малко потаен знае ли някой дори и това.
Кой съм аз в дейсвителност един творец, един мерзавец отхвърлил пищното призвание превърнал се в отрицание.
Сърцето ми , пробита лодка, потъва във самотно пътешествие. душата ми, разкъсана от слово, очаква вече второто пришествие.
А аз отчаян съм и жалък, опитващ себе си да слея, да преобразя света макар и малък, и сякаш все напук да оцелея.
Да кажа че съм беден, би било лъжа умът ми май и той не е безгрешен за младоста си, тя комай си отлетя а изневярата, какво по хубаво от нея.
Като кораб съм, пробит и малък без пристан в този жалък свят останал сам като стара гемия упорствайки в стихии и в мрак.
Глупчо аз голям съм, правя купища бели и слухът ми нещо куца, чувам мравките дори но затуй пък имам малък нос, с бемчица една крие се в ръцете ми големи, почеша ли я с тях.
Не съм готин, мил и богат червей разяжда моята плът ти си игрива, нежна, добра но играеш си с огъня, помисли че опариш ли се веднъж, цял живот може да те боли.
Заключен в себе си човек съм аз не мога да те радвам вечно ти огнена си в свойта страст а аз безлична нежна личност .
Ще бъда тук и ден и нощ спасявайки душите на милиони угаснали, без плам сърца очакващи да преоткрият любовта.
А аз бюрократ съм, не крия затънал до гуша в хартия числата като мелници зли а аз като рицар с бодли.
май 2005г.
|