
Кръстосала крака небрежно
приседнала на бяло канапе
приканваш ме с усмивка
да седна с теб на чаша кафе.
С късата поличка без бельо
каниш ме на среща в едно
недотам приветливо кафе
с одърпани покривки на каре.
А слънцето жарко те гали
оставяйки болезнени рани
да те прегърна аз искам сега
не се сърди на моята глава.
И пеперудката искам да видя
която си сложи снощи у вас
отдясно на свежата слива
в която ще вляза тоз час.
май 2005г.
тревога

Събудих се тревожен, за бъдеще неясно |








