| Хей ти с разпилените коси, кьде се скиташ сам, виртуалното и аз го знам хубаво е много там, но сьм патила и от опит знам че от силната емоция, не всичко дават на промоция. Така че умната и помисли с кой си чатиш до зори, и не вярвай, че ще ти свалят звезди, нито цвете някой да ти подари. | Но щом споделяш с нея радости, тревоги и тьрсиш я и ден и нощ боли те щом я няма, заспиващ чак след полунощ и ако приятел верен виждаш в нейните очи не я предавай, а нежност ти и подари, това и стига, запомни, макар и толкова далече да си от нея ти. |
Живот мой прекрасен, живот мой ужасен, недей навява в мен тьга, нима аз трябва да умра. Ти радост носиш, топлина ела спаси ме с любовта искам да живея, искам да летя като волна птица с разперени крила. Страницата твоя, пак замислено чета и навярно вдъхва ми нова мечта, музиката слушам, нежно тя звучи и отнася ме в нереални светлини. | Не питай защо ти пиша, не питай и други неща срещу вятьра бягам, нестихваща и сама. А той е силен и студен, брули ме, ще падна в плен дали ще се преборя трябва аз да разбера. Ще се скрия да утихне, зад някоя стара скала, глава после ще надигна ще се изправя гордо сама. |
Така че, продължавай ти да ни радваш с новите творби защото много са тези, които приказват а малко са тези, които се доказват. Недей изгаря в огьн чужд, недей разравя вьглени горещи, залей ги с ледена вода за да изгасиш чувствата сега. Не ще сьм твоя разбери, ненужни са тез сьлзи спри, за мен недей плачи и избьрши красивите очи. | Приятел мога да ти бьда аз верен и добьр другар подавам ти топлата си рька, но всичко нека си остане така. Недей се натьжава, помисли друга ще си намериш ти, която с радост ще чете стиховете от сърце. Трьгвай, на добьр час дай да те прегьрна аз, ще ми липсваш много, запомни приятел най любим си ти. |
| Миличко си ти за мен и жадувам те поне за ден да бъдеш мой в гореща лятна нощ, за да ти кажа, мило лека нощ. Но преди съня те искам страстно, и да ме любиш ужасно и опасно, защото знаеш, че съм скорпион и ще те скъсам от нощен маратон. Не се плаши от тез слова, измислих си ги просто, ей така защото в моята малка главица всичко е една бърканица. | Аз знам, че няма да те видя, аз знам, че всичко е лъжа, но мъничка надежда имам която да ме топли във нощта. Тъгувам за топлото лято, тъгувам най много за теб, ти стопли душата ми малка, която бе като бучка лед. Така минава ден след ден докато бурята утихне в мен къде да се скрия аз, не знам като ти за мен си кат балсам. |
| Стиховете ти чета с наслада, утеха навярно намирам в тях, нежно ушите ми галят, с перо и се пренасям в един друг свят. Очите ти изгаряща жарава, косата ти от чисто сребро, а думите, сладка наслада вълшебство извира от тях. Запалена свещ догаря в нощта, а ти се бавиш, не идваш при мен музика бавно леко звъни а аз те чакам, но заспивам уви. | Не си отивай любов, стой до мен, пази ме какъв ще е светът, без теб и без твоето мило име. Не си отивай любов, бъди все така жива за да бъдеш с мойта сила вечно млада и красива. Не си отивай любов, та ти си в мен така голяма нестихваща, игрива, дива като на лъв разпиляна грива. |
| Живеел старец белобрад, в недотам спокоен град, носил сив каскет на рае и панталони демоде. Бил навремето поет, с чиста, поетическа душа, покорявал женските сьрца и дарявал ги с нежни слова. Ала имал стара тръпка, към една девойка дръзка, от красив и чуден град който бил дори богат. | Започни с усмивка работния ден в него излей своята дива страст че без нея какво сме на света някак безжизнени души в страх. Имам сто причини да те мразя, имам сто причини за да те оставя но все напук при теб оставам Обичам те и ти прощавам С теб разбрах какво е ад и рай с теб вървях и падах докрай затова спри и замълчи не изричай думи от лъжи. |
Пеперудка красива летяла сред ухайна градина махала смело с крилца и се радвала на младостта. Кацала на зелени листа на чудни, пъстри цветя, пиела сладък нектар това бил техния дар. А тя преливаща от цветове разсеяна от сльнчевият ден, кацнала на мак червен, да почине от дългия ден. | Не ще проливам сълзи горчиви, изсъхнаха очите в нощите сиви, не ти се сърдя бягай на воля защото явно, че и без тебе мога. Чука на вратата мойта самота, иска да ме сграбчи за беля да влее в мен болка и тъга, а сърцето плаче, докога. Пускам светлините, за да стане ден а тя нахлува като нощен призрак в мен бавно изпразвам бутилка с вино и заспивам сама на легло от сатен. |
