думи
След дълго време живот когато нявга остарееш и среброто надделее в твоята дълга коса, Ти безмълвно приседни в монитора се вгледай потопи се в спомен мил и за младежа си спомни, Който пишеше за теб слова нежни думи, стихове ужасни за да те превърне в една богиня нему нужна духом С крила и ореол кат ангел в бяла тюлена премяна като нежен лотос в едно диво и ужасно блато. Очилата нежно си сложи с рамки от искрящ метал стъклата мило забърши и стиховете прочети, Но вече без сълзи ни трепет в сърце остави се на това вълшебство да те понесе, В тягостния зимен ден на златна колесница нейде в синевата ясна с една единствена мечта, Младостта да би могла да върнеш само за мига а с нея и мъката уви нима сега не те боли. Мечти, желания, копнежи едно сърце далеч от теб обляно в кръв, бавно тлее и копнее силно по теб. Един живот, една съдба човек се ражда за награда да бъде част от таз Земя и после в нея пак да ляга. Думи и слова някак неразбрани идва буря, а след нея и вълна да се скрие всеки няма да успее затова живей с надежда в пролетта. Погледни света с други очи усети новият прекрасен ден нима не е магия и копнеж стремежът да творим прогрес. юни 2005 г. |
И мъжът, и магнетофонът имат по две глави - едната за запис, другата за възпроизвеждане.
