мълчание
От тъжния живот грознея, и няма кой да ме спаси да пиша вече не умея, окрилям бъдните си дни. Увита в шал, с палто от норка, забързана в следобеда студен, неволно блъсна се в мен, и галено ми каза извинявай. Събрала красотата на едно платно, с ухание на цялата вселена но сякаш бе от друго потекло, от раса мене неизвестна. За миг душата окрилена, остана в плен на новата любов да можех този миг вълшебен, да помня цял един живот. Как искам да извикам, не искам повече да ме боли стоя замислен на паважа, и гледам скучно леките коли. Понечил в твоя свят без грях, да вляза с тихи стъпки усмихната отмина тичешком, а аз останах като гръмнат. Помръкнал от мисли заснежени за тебе с радост ще си спомням и молба към небето ще отправя, с надежда ти да се завърнеш. юни 2005г. Колко тъпо, колко скверно, как ужасно и безмерно, колко смотано е всичко щом главата те боли! И остава само малка светлинка в съдбата жалка като свещ, като светулка, като плачеща цигулка. Да изпиеш халба бира и събрал последни сили в нужника да препикаеш лачените си обувки. юни 2005г.  И ето ти внезапно си отиде, защо реши така и аз не знам толкова много те обичах, че бях готов всичко да ти дам. Наистина обичах те много, но с мене ти се подигра желаех още да сме двама, но уви, ти не го разбра. И ето ти внезапно си отиде пак при него се върна, нали? Без да те е грижа за мене, за това, което ти ми причини. Върви си щом така си решила аз няма да мога да те спра, и ще остана в този свят горчив сам, обгърнат от вечна самота. юни 2005г. |
