|
Аз така започнах да творя пътник свършил свойте друми стиховете ми са само думи от болката в празната нощ.
На гроба ти поставих кръст намокрен от сълзите ми горещи наквасили солена, прясна пръст накапана с недогорели свещи.
Колко пъти лягал съм си нощем сам самичък в тъмнината, в мрака упорито съм те търсил докато умората е надделявала.
Аз злато, сребро, перли нямам вечно грабен от живота суров, но това, което имам ти давам, нищо друго, освен чиста любов.
Някъде в дъното на бездната в сумрак сред прах и нищета никому ненужна, непотребна захвърлена лежеше моята душа.
май 2005г. |