В малка схлупена къщурка в мръсния провинциален град измежду тесни сиви улици с крив паваж без тротоар. Бе се скрила любовта ни пак във онзи малък свят, дето само птиците достигат и децата тичат през глава. Той и тя прегърнали зората на прохладата омайна радостта вплели две тела като мимози преоткривайки своята съдба. май 2005г.

Чуваш ли как тишината говори понякога нежно, понякога с гняв oтваря вратите, отдавна затворени от мисли и чувства, обвити със страх. Усещаш ли как мисълта ми те търси понякога тихо, понякога с вик безумно пространство и време разкъсва и става и образ и песен и стих. Усещаш ли как сърцето ми бие понякога плахо, понякога с жар и иска във твойто сърце да се скрие от вечно горящия в него пожар. Остра болка дълбае сърцето, любов и омраза в душата ми водят борба черна сянка обгръща лицето, мисли жестоки проклинат мойта съдба. Търся любов и закрила, и всеки път тялото пада в пръстта, прекършено от кръста който нося в празната си осиротяла душа. май 2005г.