| В нашия квартал богат живееше едно мръсно цигане при кучетата спеше, храната им ядеше.
Изпадаше в радост голяма щом от небето прекрасно изведнъж без да пита дъжд на капки се изсипва.
Така прекарваше си то от сутрин чак до мрак с босите крачета по паважа да изкара някой петак.
А после в кварталната кръчма да обърне две, три на крак и да се гушне в боклука с някой расов пес с мерак.
Растеше щастливо макар и миризливо не пречеше никому беше непакостливо.
Сякаш Бог му бе пазител й поръсил явно с миро ощастливил навеки, така малката му детска душа.
И нито хулите, думите накриво успяваха да осквернят, затрият усмивката му пъстра, закачлива и грееща в ноща като жива.
Но избори дойдоха смениха стария кмет и вместо веселото цигане сега там стои друг човек.
Един намусен и мрачен без капчица жал от това с пистолет и палка в ръка и лачени обувки с тока.
Разказвам ви тази история за да сте наясно с това че затриха таз детска душа като едно дърво непотребно.
И утре в светлия нов ден навярно вие ще сте на ред затова стойте си у дома и говорете само с мисълта.
май 2005г. |