стихоплетец

Затварям очи и се крия потъвам в своя собствен мрак, а мисълта ми отвътре напира за един нов по красив свят. Искам да съм добър и мил да ти казвам често обичам те но такъв съм си се родил, да се променям няма смисъл. В пръстите гори желание да пиша нещо, да творя, да вложа в него упование, а не една несбъдната мечта. Душата си изливам в стихове, макар на глед и непотребни които без да искам търсите, в нощта като едно знамение После ще си легна уморен ще затворя тежките клепачи, и ще те сънувам все така до мен каквато те отгледа любовта ми. Платната на фрегатата плющят от вятъра напиращ върху борда на палубата под дъжда изправен с бурята се боря. май 2005г.

Тегне вече седмици небето, дъжд вали и мен ми става жал за врабеца, под стрехата дето, сгушен чака слънчевия овал.  Малко палаво детенцето,  за стъклото лепнало челце, часове като затворник гледа вадите с помръкнало сърце.