Нищо нямаше ми вчера,
станах рано сутринта
и в огледалото се зверя,
брей, неземна красота.

Викам,сигурно сънувам,
туй не мога да съм аз
и си мисля кат се начервисам
колко ли мъже ще да сваля.

Тъй по нощник и терлици,
с чорлава коса
мязам кат на хубавица
в профил и анфас.

Гледам значи и въртях се,
цъках звучно със език,
плюх дано се не уручасам,
тъй на мен се възхитих.

Дали на пустото му огледало
не се е появил голям дефект,
така да съм разхубавяла
може ли това в двайсти век.

Се умислих чак глава ме заболя
как навън по блузка да изляза
че мъжете като ме съзрат,
като гладни кучета ще ме излапат.

С модна фуста, шарена забрадка,
с китка здравец във ръка,
с тоз акъл като на патка,
като слънце ясно ще заблеста.

И където който да ме срещне
ще припламне, тутакси ще изгори
в разни помисли погрешни,
дето само в къщи ги крои.

Но навярно сън сънувала съм,
и присънила ми се е тая хубост
как не искам да се будя, ех
отлитна буйната ми красота.

Иначе съм доста грозна
с криви зъби кат на таралеж
хич недей да ме поглеждаш
щото ще повърнеш още днес.

Толкоз хубост да ми се изсипе
изведнъж като дъжд над мен
някой силничко да ме ощипе
по жъзможност мъж със тен.

Земята погледната от тъмния космос - спътник на NASA високо над нас