
Не се опитвай ти да ме забравиш а просто ми помахай със ръка, навярно помниш колко те обичам и някога била си с мене без лъжа. Но вместо теб прегръщам пак едно малко палаво дете, с бисерно лице с вечно търсещи очи, от зори с късичка пола и обелени крака. Към морето вперил поглед зорък чакам вест от теб, сълза проронил, вперил влажен поглед към прибоя сълзата става капка от простора. И в отчаяние, осиротял и слаб потапям частица от едно творение, поглеждам небето и търся знак за една надежда в този малък свят. А само чайките в полета си прям спират за минута погледа ми блед и разсейват мисълта ми по теб с глас раздирящ небосвода ясен. Да плача бавно и да не повярвам че в утрешния ден, ще се роди звезда и някак ще ни бъде по потребно да слеем двете си тела във вечността. Навярно съдбата чака ни от пан ти века всеки пътеката своя докрай да извърви в края виждам светлина, лъч надежда а пък то за късмет, да вземе да завали. Живей без притеснение, не се измъчвай ти от зор защо е туй ограничение, в секса нужен е простор. Търся мъж до мен, не овен да бъде рядър екземпляр не с доблест, рицарство и чест да ме плени, а с кавалерски жест. От твоята любов се задушавам стяга ме в гърдите, страдам тя е гръмка и тържествена аз искам да е лека и Божествена. Ако обичаш, прави го с чувство недей повяхва моите листа поне веднъж в живота, запомни уважавай ти и моите мечти. Вечер в леглото, под завивките поиграй с мен в нов ритъм жив, и дано от този самодеен колектив се пръкне нещо и в държавата. юни 2005г. | |
А чарът на жената през вековете, си е все така непроменен.








