за Ангелите

Градът на Ангелите, така призрачен сред облаците сгушил своята снага вървим към него двамата безжизнени и мислим за великите ни нам дела. Осиротели рано, в битка с яростта недомогнали се до предците си до тяхната душа, там в черната земя но навярно тъй съдбата отредила е. Движим се сред птиците, рояк ята стрелкайки се между нас и чуруликайки огласявайки тъй звучно тези небеса и напомняйки ни простите неща. От сътворението на света с трепет и очакване до знойна тишина сред мрак и нищета. Не спираме да мислим един копнеж от самота не спираме да искаме награда от вечноста. юни 2005г.

Кой ли не мечтае за такъв дом, някъде в дивата гора в близост до величествената снага на столетници и в сняг дълбок. С камина жарка и млада господарка.

Време ни е за раздяла кратка не тъгувай ти за моите слова при обичаното си дете, ти се прибери и с майчината си любов го прегърни. Прекрасен миг така жадуван след поздрава, отправен от екрана пристъпвам мисленно и си говорим за любовта си тъй и неразбрана. За празника те поздравявам и всичко аз ти пожелавам не унивай мила, а се весели самотна днес недей бъди. Приятел мил веднага покани със силно вино ти го нагости че утре повод може и да няма и пак самотни, да си бъдем двама. Да свалям звезди аз не умея но виждам у теб цяла вселена не вярвай ти на хорските сплетни прекрасна си с тез сини очи. Ти си тази която търся днес сред хаоса на тоз световъртеж точна и прецизна, можеща дори един мъж от нищото да сътвори. Жената е цвете омайно красиво прекрасен оазис сред мрачното сиво но защо ли я има тази красота, когато няма кой да й се радва сега. Денем можеш да дадеш, дупе на когото щеш, обаче през нощта те задължавам, само аз да те ебавам. юни 2005г.