за есента^®

Вали, вали душата ми прогизва, в нощта просъскват леките коли, тревожен фар прозореца ми лизва и пак е мрак и пак вали, вали. Удавени лежат в калта листата, на лавиците книгите мълчат, и пак бездомен чука по стъклата дъждът, наслагвайки тъгата в мен. А ако знаеш, колко ми се иска да вярвам, че макар далеч от мен, една душа, от всичките най-близка, за мен си мисли в този влажен ден. Дъждът вали и всичко ме подтиска, и аз съм, като есен уморен, нима животът има смисъл без теб във този влажен ден. май 2005г.

за детето^®

Детето което говори с тънко гласче и тича на воля по прашната нива, окрилено от своята детска магия, с боси крачета и скъсана риза. Тъй мило, лъчезарно, без свян сякаш музиката от него извира и забравило болката, този кошмар на отминали случки в бедния град. Старец потропва тихо с бастуна, слънцето жарко безмилостно пече, и огрява пътя на едно малко дете тръгнало да тича във някаква нива. Това е история, навярно красива минало, бъдеще сякаш се слива и в самотата на мрачния град само смехът на детето не спира. И сред руините с кървяши крачета то се прокрадва и оставя следа, за войната не мисли, и не трябва, да се трови таз чиста детска душа. С боси крачета и усмивка на лице аз виждам моето мъничко дете, и си мисля с мъка на сърце а живота тъй бързо си тече. Освободено от тревоги и грижи устремено към безкрая на света и разперило тез малки ръчички, нима ще може някой да го спре. май 2005г.