| В нашия квартал богат
живееше едно мръсно цигане
при кучетата спеше,
храната им ядеше.
Изпадаше в радост голяма
щом от небето прекрасно
изведнъж без да пита
дъжд на капки се изсипва.
Така прекарваше си то
от сутрин чак до мрак
с босите крачета по паважа
да изкара някой петак.
А после в кварталната кръчма
да обърне две, три на крак
и да се гушне в боклука
с някой расов пес с мерак.
Растеше щастливо
макар и миризливо
не пречеше никому
беше непакостливо.
Сякаш Бог му бе пазител
й поръсил явно с миро
ощастливил навеки, така
малката му детска душа.
И нито хулите, думите накриво
успяваха да осквернят, затрият
усмивката му пъстра, закачлива
и грееща в ноща като жива.
Но избори дойдоха
смениха стария кмет
и вместо веселото цигане
сега там стои друг човек.
Един намусен и мрачен
без капчица жал от това
с пистолет и палка в ръка
и лачени обувки с тока.
Разказвам ви тази история
за да сте наясно с това
че затриха таз детска душа
като едно дърво непотребно.
И утре в светлия нов ден
навярно вие ще сте на ред
затова стойте си у дома
и говорете само с мисълта.
май 2005г. |
