|
В приказна гора, нейде там
където стават наглед чудеса
и дърветата са сякаш живи
живееше една старица зла.
Дебела, грозна, уродлива
прегърбена и без коса
с две думи вещица една
в малка къща без врата.
Магията за нея беше дар
предал се по наследство,
заклинания, отвари пошли
твореше само със замах.
Използваше ги без да мисли
и радваше се всеки път
на свойте планове зловещи
коварни и нечовешки.
Една метла и бе другар
летеше с нея нощ и ден
в търсене на нещо гнило
което глада й да успокои.
Ей сега ще направи отвара
от подбрани вълшебни треви,
за магия отколешна стара,
та на вещери да й върви.
Че нали си е вещица, веща,
трябва всичко да й е наред
всеки път щом отиде на среща
с някой вещер от нея по-проклет.
Но не щеш ли в ясен ден,
един от онези топли, летни,
за гъби тръгнаха две деца
и загубиха се в гъстата гора.
Съзря ги злата сила
и примами ги с хитрина
така както жена омайва
една чиста мъжка душа.
май 2005г.
|
