|
Липсваш ми, когато заспивам, оставам сам в тъмнината със спомени се завивам и напразно ти търся ръката.
Липсваш ми когато сънувам, когато те прегръщам на сън, а в сърцето всъщност будувам и безутешно без сълзи аз плача.
Липсваш ми когато се будя, когато е празно до мен леглото и не мисля, тъжно се чудя, кога пак ще сме заедно двама.
Липсваш ми когато се смея, когато е слънчево, когато вали не зная дали наистина живея или смеха е част от съня ми.
Липсваш ми когато съм тъжен, когато от болка мисълта блокира, когато от спомен сърцето спира и сълзите напират и парят.
Липсваш ми когато ти пиша, както го правя сега, тук или там душата ми сякаш едвам диша и мята се като прострелян фазан.
Ти за мен си слънце и луна ти за мен си всичко на света ти за мен си въздух и вода ти за мен си сбъдната мечта ти за мен си болка и лек ти за мен си любимия човек ти за мен си радост и тъга ти за мен си любовта без теб не мога да живея когато си далеч за теб копнея
май 2005г. |