|
Ти дойде като бурна стихия спокойният ми свят промени сякаш всичко бе една магия не спирай моля те до зори.
И пак ще има радости и срещи, небе високо - птици и море, човек се ражда в името на нещо, и пак за нещо трябва да умре.
Отиде си лятото и сякаш бе сън морето и пясъка, вечери навън остана ни само споменът благ и пожълтяли снимки в албума стар.
Когато те няма, светът е различен когато те няма, се чувствам безличен когато те няма, облаци сбират се, денят притъмнява и слънцето скрива се.
Когато те няма, сърце ми свива се, тъгата пристига, смехът си отива когато те няма, ме стяга тревога, да ходя, да дишам, без тебе не мога.
май 2005г. |