прозаично^®

Любовта е силна дума, разбери изпълнена е с много тя мечти и вяра има в нея, топлина и всичко туй е заради една жена. Останала сама и огорчена за мъжете тя е пременена искренна е и добра ала неразбрана до сега. И ето появих се аз на кон вълшебен долетях при теб да вдишам аромата на плътта и под полата. Затуй помолих те за снимка за мене тя ще е любимка прати ми моята принцеса да гледам я и да копнея. Не се съмнявай в мойте думи искренни са без лъжа притесненията забрави и снимката си ми прати. Поезията е моят живот, без нея съм като в гроб имам нужда от малко неща но най вече от теб в нощта. И за край на поетическото си творение трябва да поискам извинение ти навярно птица си неподготвена за полет с мен над Патагония. Появи се ти както слънцето проблясва зад облаците в днешния прохладен ден а аз в проза се потапям и немея сякаш мога тялото си с теб да слея. Прозата е вид изкуство ясно, ще кажа тя е дълго словосъчетание на думи красиви и някак игриви, а за литературна окраса с нагласа добавяме точки, тирета, запетайки и чакаме плахо да видим в ответ на нашата проза баналния ред, било то за мила жена, строг господин в една бедна страна от 20 тия век гримасата крива или усмивката жива на нашите четци с увиснали гледци, че май сме написали точно това, което всеки се стреми да скрие дълбоко навярно в своята душа и с това да преоткрие света. май 2005г.

сините очи са нещо прекрасно, дълбоко и вълнуващо. те са като морето, един свят на чудеса, грация и откровение. мога да ги гледам с часове и да се потапям във вълшебството им.