Истината^®

Не разбираш ли, че остаряваме не всеки час, а всеки момент и така се отдалечаваме от младостта си ден подир ден. Ти не ме обичаш повече тъй че просто ме пусни, остави ме сам с болката остави ме и си върви. май 2005г.

Девойка мила^®

Обещай и повече не ме търси закълни се и хлопни вратата недей посяга , а го забрави компютъра, семейния в чата. Вдигни глава играта свърши недей проронва бисерни сълзи тъгата в силно вино удави самотна върху кръста си бъди. *** Лети пеперудка малка и мила с две сладки крилца в унисон и не спира да мърка в ефира за да радва детето бонбон. Кацна веднъж на рамото мое и присви свойте цветни крилца погледна света от високо нагоре и занемя като дивна зора. Всичко това е приказка една за момичето което познавам скрило се под чуждата сянка на една песен отдавна забравена. Може днес да не дойдеш на среща, може дълго писмо да не пращаш, но драсни поне два три реда и закачи една снимка за спомен. С дългите си хубави бедра седеше мило с мишка във ръка, и чатенето страст за нея беше и стиховете жадно тя четеше. На бюрото седеше кръстосала крака главата я болеше от празните слова поеми и куплети - ужас докога разбъркано е всичко в малката глава. май 2005г.