|
Но виждам в твоите очи тъга
една голяма болка неизказана
дано да те зарадвам с тез слова,
и да докосна плахо твоята душа.
Не съм аз този княз, когото чакаш ти
да се завърне от далечно пътешествие
но мога да се боря с дракона за теб
усещайки, че ти не ще си моя.
Приятел станах ти завчас, благодаря
макар че знай, голяма съм беля
и мигом щом те зърна, запомни
готов съм аз за подвиг до зори.
Но виждам търсиш гей, един простак
за съжаление не нося и каскет
със жените съм на вие за сега
а бутилката, държа я за късмет.
Виждам мъжете обичаш
пред мен ги предпочиташ
защото аз съм тарикат
мизерен мазен бюрократ.
Въпросът сложен е уви
не мога просто с букви
да влея разум аз у теб
безмислено е нямам думи.
Дали да бъда с теб дует
присъстваш тук безмълвна
плаха, ала може би дори
като пътник без билет.
Добре така да бъде, себе си вини
не ти се сърдя, щом си го решила,
и в знак на обич най голяма
макар и виртуална да е тя
ще посветя една поема кратка
аз на твойта сладичка душа.
Но защо влизаш тук аз не зная
и да гадая, май ми е вредно
току виж от прекрасен читател
съм те превърнал в ням отрицател.
Гледаш стиховете ден след ден
търсиш да откриеш нещо ново
романтичност през екрана син
плахо чакаш следващия пост.
Щом попитам , къде си родена,
отговаряш със гордост , в Бургас
и се чувстваш частица нетленна
от града и красив и богат.
И присядаш отново на пясъка
и се вслушваш в гласа му,море
а край тебе разкошни са залива
и красивото звездно небе.
май 2005г.
|
