|
Пощата си отвори и много не мисли
файловете ти на харда запиши
че пощата е малко глупава, уви
не ги отваря със усмивчица дори.
За битка вече съм готов,
със демони и великани
пристягам тежките доспехи,
вземам дървен меч, не лек.
И ето ме препускам лудо
през поля с надежда устремен
а ти стоиш пред мен,
така невинна, толкоз млада.
За закъснението ти ме извини
поет съм аз, а не магьосник
и сигурен съм ще те заболи
но името ти мен не ме гори.
Наистина работя аз, а ти
не се измъчвай, а си почини
едва започва новият ти ден
не го смрачавай с дух сломен.
Снимката ми закъснява,
бави се, защо ли
може мойта рачешка нагласа,
днес да я тормози.
С теб не искам да флиртувам,
ти си тъй прекрасна
искам само да си поговорим,
за морето и луната.
Тъгата задгърби,
ще бъда с теб до сетния ти час
нима не си това
което търся аз в объркания свят.
Не искам пак да те загубя,
отново мен да ме боли
повярвай искам те сега,
макар да нямаш руси ти коси.
Сега съм болен и съм сам
лежа унил във празна стая
и мисля, как ръка да ти подам
на мен пък, кой ли чашата с чая.
Нали си другата жена
за теб дори не подозират
жена ми, слънчевата дъщеря,
дали понякога не те презират?
Обичам ги, от туй не ме е срам
обичам те и теб и те желая
дано през другия живот
да минем заедно до края.
Дано в другия живот
не бъдеш ти жената друга
а вървящата до мен жена,
просто - моята съпруга.
май 2005г. |
