Училище^®

В прохладна утрин с ясна синева за училище се стягам вече мога и сама. Мама сандвич прави с кашкавал и масълце ех училище любимо желая те от все сърце. С чанта във ръка забързана вървя и сърцето ще изкочи от вълнение сега. Учителката тъй засмяна ни посреща с реверанс и на буквите ни учи с меден и вълшебен глас. Цял ден цифри и задачки няма край всичко това но прекрасно е всичко дори да няма игра. В час по рисуване смело с цветни боички рисуваме с вдъхновение котки и малки мишки. Госпожата на дъската изрисува пеперудка с тебешира се изцапа и смях в класа настана. После със триката разпускаме в салона с топки по земята веселим се до наслада. Уморени от делата хапваме в столовата топла супа, мусака а понякога и резен диня. В къщи Шаро ме очаква аз на буквите го уча а пък той върти опашка сякаш всичко ми разбира. Вечерта настъпва бързо и очичките ми се затварят ах кога ще дойде ново утро с чантата в ръка да бягам. май 2005г.

За Учителя

Свикнал да раздава по мъничко от своето сърце но често цялото го дава а после го събира по зрънце. Не ми е тъжна тази теорема че всеки иска обич да даде а тъжно ми е, че всеки взема а после нищичко не ще да им даде. май 2005г.