|
Всяка обич с времето се ражда с времето мени се и отслабва няма вечност чувството, а гасне и огънят й в пепел се отлага.
Свещенни паметници чезнат светът към заник се отправя и закъснелите ми дневници все по тягостно ридаят.
Начало, знак от Бога всемирна тишина морето спи и чака луната тъне в тъмнина.
Заспал отдавна е светът отчасти малко от умора заспал с надежда за любов една голяма, чиста, свята.
И в утрото, на плажа в постелята на слънчев лъч дете играе със водата а тя го милва с леден дъх.
Скован от студ седи рибаря хванал здраво мрежа в ръка загледан в необятната зора а лодката се полюлява едва.
май 2005г.
|