|
Ще трябва тук за себе си да кажа,
че малко хора, всъщност ме познават,
прочитат поетичните ми дневници
и ето почват да ме възхваляват.
А впрочем аз съм, най-обикновен,
мъжете като мен са много по света,
претенции за туй да бъда съвършен,
аз нямам, нека другите да преценят.
В частност малко нехаен
но инак добряк по душа
а може би малко потаен
знае ли някой дори и това.
Кой съм аз в дейсвителност
един творец, един мерзавец
отхвърлил пищното призвание
превърнал се в отрицание.
Сърцето ми , пробита лодка,
потъва във самотно пътешествие.
душата ми, разкъсана от слово,
очаква вече второто пришествие.
А аз отчаян съм и жалък,
опитващ себе си да слея,
да преобразя света макар и малък,
и сякаш все напук да оцелея.
Да кажа че съм беден, би било лъжа
умът ми май и той не е безгрешен
за младоста си, тя комай си отлетя
а изневярата, какво по хубаво от нея.
Като кораб съм, пробит и малък
без пристан в този жалък свят
останал сам като стара гемия
упорствайки в стихии и в мрак.
Глупчо аз голям съм, правя купища бели
и слухът ми нещо куца, чувам мравките дори
но затуй пък имам малък нос, с бемчица една
крие се в ръцете ми големи, почеша ли я с тях.
Не съм готин, мил и богат
червей разяжда моята плът
ти си игрива, нежна, добра
но играеш си с огъня, помисли
че опариш ли се веднъж,
цял живот може да те боли.
Заключен в себе си човек съм аз
не мога да те радвам вечно
ти огнена си в свойта страст
а аз безлична нежна личност .
Ще бъда тук и ден и нощ
спасявайки душите на милиони
угаснали, без плам сърца
очакващи да преоткрият любовта.
А аз бюрократ съм, не крия
затънал до гуша в хартия
числата като мелници зли
а аз като рицар с бодли.
май 2005г.
|
