| Като сълза си нежна и добра,
и като грях си огнено красива,
във лунна нощ и в утринна зора,
която ме събужда и приспива.
На пролетта усмивката си ти,
окъпана от слънчева надежда,
на лятото под ранните звезди
пътеката при тебе ме отвежда.
И в моя сън запява пак една
зовяща и красива, в свят чудесен,
запалена от нежна светлина,
написана за тебе песен,
която във душата ми кънти
и буди нови пролетни мечти.
Да те запомня искам, но такава,
каквато те отгледа любовта,
че звезден огън палеше тогава
и лунен вятър сипеше нощта.
Да няма скрита болка и да няма
във спомена ми сянка от печал
или тъга в раздялата на двама,
които влюбен автор е възпял.
Да те запомня с огъня в очите
и с ласките на двете ти ръце,
които те заключиха в мечтите
и в трепета на моето сърце.
Не бих погледнал никога назад,
но споменът за теб ме прави млад
Не зная как да те представя днес,
приятелка, лиричен гост, любима
или жена с неповторим финес,
която всеки се стреми да има.
Мечтателка, която със любов
прегръща всяка земна радост,
и всеки мъж на теб би бил готов
да посвети и стих и младост.
Чаровница, един ухаещ цвят,
достигнала върха на красотата.
един копнеж, един живот богат,
една любов, една въздишка свята.
И както и да пея с нежен глас,
аз твой съм да, до сетния си час.
Към старата любов обичам да се връщам
макар да зная, че отново ще ме заболи
при новата за дълго не оставам
защото всички искат, само моите пари.
Аз само нея помня и обичам,
сърцето ми е спряло да тупти,
замислен все по често се питам
защо изгубих с нея, себе си дори.
юни 2005г. |
