отегчение

Живеехме преди с жена ми двама, с кавги поддържахме интимна драма аз карах се със нея, тя със мен и весело летяха ден след ден. Сега съм сам и то на страшен хал във шкафа няма даже кашкавал, животът е безвкусен и суров без нейната единствена любов. При мен върни се мила, пиша аз Разкарай се — отвръща,педераст е, браво, доживях и тоз позор до гроба да яде оборски тор. И все пак любя я и още как и щерката и малкия хлапак, и мисля си, че длъжна е веднага да дойде пак при мен, а не да бяга. А, не — отвръща тя с такава злоба, че отказът й вкарва ме във гроба Не ще се — казва — нивга прибера след всички твои кални номера. Абе, жена, пред тебе се кълна, не съм обичал друга ни една повярвай, ни преди, ни даже след, макар че са ме гонили безчет. Добре — ще каже, нека е така, но и на мен ми идват на крака, а хвана ли ги за носа веднъж ех, колко лесно е да лъжеш мъж. Ще се навличам, както си поискам, с когото искам ще си се натискам ей ти, дърво, свободна съм, за Бога, ще дървя който ща и както мога. Нима това е моята любима нима бе тя, която в мрачна зима разбуждаше цветята като фея и караше дори и мен да пея. Да, тя е зная, тя ще е докрая и щом е тъй, докрай ще я желая за време моля, о, любима, да скърпя таз проклета рима. юни 2005г.

Тишината в шепите ти спи И не иска да ми отговори Сънено разтривайки очи Иска сякаш с мен за теб да спори Моя си, това е факт неоспорим Отвоювах право да те имам Явно през живота ми суров Ти ще бъдеш моят ангел Аз го чувствам, думи не намирам Милвам твоята нежна коса И утеха в нея сякаш намирам Лаконично отронвам сълза А тя огъня в мен не спира Нощта приближава с вятъра И се губят следите по пясъка Красив залез обагря небето И болката отново влиза в сърцето. юни 2005г.