Баланса
Замисляли ли сте се някога какво представлява баланса, равновесието в природата. Без него би било немислимо самото ни съществуване като такива. Той определя всичко видимо и невидимо на Земята. И добре че го има, представете си свят само от жени или такъв с мъжко присъствие. Това е само пример, всичко е в баланса. Колкото бозайници има на планетата, толкова трябва да са и хищниците. Колкото са богатите, толкова трябва да са и бедните. Не се и замислям за нещо по различно, просто няма да трае дълго. Същото важи и за всичко което ни обгражда, както е казал един мислител - храни се за да живееш, не живей за да се храниш. Балансирането на силите в природата също е приоритет. Двигателя на планетата си върши работата, къде с малко чужда помощ от отвъдното, къде с Божия намеса. Но няма нищо случайно, то е трябвало да се случи за да не наклонят везните в една от двете посоки. Макар, че кой знае в нашите представи посоките са две, но може и да са повече. Човек вижда това което разбира. Паралелното съществуване на ада и рая в заимодействие с нащия свят не е тайна. Зад всяка врата, зад всеки прозорец се крие тайна, една неразгадана досега мистерия. Малцина са хората успяващи да прогледнат и виждайки истината остават слепи и неми за нея. Пиша тези неща по една единствена причина. Не се променяйте, бъдете такива каквито сте. Това е вашата карма, тя е заложена у вас и не трябва да се променя. Животът е прекалено кратък за да се замисляме за неща, които така и няма да разберем. Оставайки верен на себе си ще кажа, не отваряйте врата която после не може да затворите.

Мога да те забравя, но не искам, мога да превърна чувствата си в лед, мога да имам, когото си поискам, но аз искам само и единствено теб. Стоях сам на брега на морето мокър, с разпилени коси на пустият бряг там, където морето разбиваше свойте вълни. И всичко бе тъй красиво, звездите оглеждаха светли лица, и сякаш луната незримо ме молеше, Стой на брега! На пясъка златен бе някой написал думи красиви, един топъл зов една истина сладка, свенлива, Обичам те, моя прекрасна любов! И сякаш вятърът спрял бе от страх да не изтрие красивите думи, да не носи в себе си грях, че изтрил е следите на влюбени. На приказката стигнах края, какво е после станало не зная, и уморен, не смея да гадая, жив ли съм сега или съм в рая.

на Биби Не ме учи как да живея, съвети не давай, млъкни за твоята ласка копнея, обичай ме или ме забрави. Аз знам, че не съм идеална но съм горда и силна жена, инат съм, устата и реална наивна и понякога зла. Не съм жалка хлапачка не плача за всяка беда с предател компромис не правя заплювам го и вдигам глава. В спорове бързо се паля гневя се, избухва пожар крещя, оглушавам, мърморя но сгреша ли, признавам си с чар. Приятели трудно откривам, критична до болка съм с тях, малко са, но ги обичам живота си давам за тях. В любовта вярност изисквам сърце си поднасям във дар, лъжата до смърт ненавиждам, истината е мой господар. Не ме учи как да живея, съвети не давай, млъкни да се променям аз не умея, такава съм, такава ме приеми.