Сърцето много ме боли кога ще ти простя, не зная живеех в радост, бях дори тъй мъничко, но истински щастлив. Но мойта вяра ти уби и ето, че сега се каеш но искренна ли си - кажи или продължаваш със лъжи. А вярвах в честността ти и виждах бъдеще пред нас но дявол зъл, съзнанието ти поквари оставяйки ме в агония, отново сам. Природата е сякаш срещу мен и времето безмълвно спряло, косите ми прошарва всеки ден и бавно аз към заник се отправям. Защо ме мъчиш - ти кажи, нима не те обичам аз, нима през хубавите дни, бил лош съм,зъл и прям. Не мога вече, нямам сили, не го остави ти, дори за миг, не ти се сърдя, щом си го решила, бъди щастлива и без мен дори. Не ще се моля БОГУ, ни ще плача, за твоят избор, себе си вини, но знай приятел нивга няма, кат мен в живота да намериш ти. Защо ли пиша тез слова, защо ли аз дори живея, детенцето е радоста ми и сега, крепи ме то, за него аз живея. А стиховете исках да са мили, да галят твойте хубави уши, а то какво излезе - нищо, с мълчание отвръщаш ти. Какво да правя като много ме боли, и място аз не си намирам, защо ли се нервирам ми кажи, и повече те моля, не лъжи. Простил бих истината, да, каквато и да бъде тя, но аз в лъжа не ще живея, и нивга няма да се примиря. И ако ти не спреш с тез лъжи, то нивга няма аз да те погледна, дано поне, се моля за едно, да свърши този сън и да прогледна. Когато цветето оклюма останало без капчица вода тогава повяхва и любовта, за да се роди отново пролетта. Бих искал отново до теб да седна, нежно ръка към тебе да протегна, но не мога, ти ме пренебрегна и душата ми е дълбоко накърнена. юни 2005г. |
Какво става не разбирам
да живея не смея.
Заспивам с надежда
в съня си да те видя.
Докосни ме, затварям очи
и от радост ще полетя .
| TV Guide |
