Стоиш така безмълвна, свята погълната от свойта самота аз искам в дън земя болката от тебе да сваля. Здравей чаровнице омайна, аз виждам хубава си ти и името ти е прекрасно, за мен си като ангел ти. Такава мила, толкоз земна, даряваш радост, доброта какво на мене ми остава да бъда с теб накрай света. Цигулка свири, за теб сега и сякаш докосва сърцето с нежни ритми гали ушите и чака да видиш мечтите. А те са океан, едно море тъй бурно красиво и страшно че всеки да влезе без страх би бил най обикновен глупак. Да попитам дали аз съм човека, не смея но извиненията ти приемам, благодаря не ще се опитвам с теб да флиртувам макар да търся жена с червена коса. Обичам чалгата защото е жива обичам алкохола, нима те боли обичам и мъжете, те са наслада но най обичам теб, със спин дори. Благодаря за хубавите думи, прободоха ме като лъч светлина надежда малка в реалния свят от теб написани набързо сега. Говориш дръзко, някак необмислено аз сам съм от рождения си ден душата скита се, докоснала небето и вярва в утрешния светъл ден. Да можех аз да стана електрон и волно в кабелите да се рея при теб със първия импулс енергията своя аз да влея. Но, ето мечтата е само блян изгаряща ме отвътре изцяло прости ми за грубите слова изказани набързо сутринта. Не съм на твоето ниво уви аз червей съм в кал затънал а ти принцеса, слънчев лъч дали ще мога аз да те погаля. С треперещи ръце към теб вървя и сълзи по лицето ми струят виновен чувствам се без дъх нима мираж си, приказен дух. юни 2005г.