Подарявам ти това цвете бъди щастлива с него ти не ти ли хареса запомни тъжна ще си до зори. За какво са ти думите, болка са и сякаш пронизват те цялата подай ръката си без упование и спри да се страхуваш от незнание. Нямам страница, за какво ми е имам теб, това ми стига за сега докосвам екрана и той оживява превръща се името ти в искра. Стоиш без име, без облик страхуваш се да не те позная да не поискам душата ти, грешната тази на когото даром си я дала. Не те виня, бъди призрак един копнеж, едно ухание един стремеж към святото с малко страх от незнание. юни 2005г.

Когато на някой не му е нещо в ред, той или се пропива или става поет.