Размисли
| Широка и права е тази пътека, що в банята всеки ден води човека но преди да се гмурнете в пълната вана, преди да ви скрие искрящата пяна. За да бъде спокоен блаженият час, прекаран под душа, приканвам ви аз, О, приятели мои, добре запомнете затворете вратата, резето дръпнете. Приятел аз имах, а вече не ми е, веднъж незаключил, той взе да се мие ала както лежеше под пяната чинно, влезе леля му, дева почтена, невинно. Не го забеляза и взе за беда, че пусна във ваната вряла вода, а той в бързината, разбирайте вие, не успя със сапун голотата да скрие. Изкрещя и прехапа си долната устна, после гъбата своя неволно изпусна, къде падна тя, вече никой не знае Жоро от мъка и гняв бе готов да ридае. Надигна се горд като Зевс всемогъщи, изскочи навън и препусна към къщи, а бедната леля примря от уплаха, да й върнат живота, уви, не успяха. От какво ли умря, може би от смущение, нима той бе виновен за туй престъпление, ала Жоро и до днес не успя да забрави как, когато презря утвърдените нрави, загуби брутално, така да се каже, свойта чест, свойта леля и гъбата даже! юли 2005г. |

| Конете живеят по трийсет години, без нищо да знаят за джин и мартини, овцата след двайсет години умира, а така и не кусва ни вино, ни бира. И телето е трезво, но трябва да кажа, че след осемнадесет сдава багажа, на петнадесет свършва почтеното куче, макар, че коняк и ракия не смуче. Кокошката само с вода се гощава, но след десет с живота и тя се прощава, ами котката — ето, на мляко я кара и пак не напредва далеч в календара. Не пият животните чак от Потопа, пък все преждевременно хвърлят те топа, а разгулните, грешни, попийващи хора доживяват шейсет, че и още години. А се срещат родени с късмет екземпляри изкарват до сто в алкохолните пари. юли 2005г. |








