Препечатано^®

Искам тук да ви разкажа как пътувах във трамвая, ставаха неща различни смешни, тъжни, лични. Затова реших да сътворя вдъхновените слова и Софийските ни нрави моят разказ да представи. Във трамвая шум и глъчка някой скача, друг се ръчка някой цвили, друг мучи, а трамваят си бръмчи. Ватманът юнашки кара после пътниците, прас ги забива във стените и размазва по ъглите. А пък пътниците мили весели, или унили блъскат се и си ръмжат като стадо насред път. Там добре облечен мъж се оказва изведнъж без билет, не е беда друг да мисли за това. Здрава бабка се понася, като вихър тя отнася малки немощни дечица, сякаш скача ръченица. Група мургави събратя, гушнали се като братя, със съмнителна небрежност тайнствено се пооглеждат. И парички, чанти, вещи са измъкнати без клещи от джобове без туй празни, пълни със боклуци разни. Пак трамваят закъснява блъсканица, шум и врява всяка спирка ни донася с нас транспортът се занася. А погледнеш ли навън - чуден, но и страшен сън са събрани във едно бяло, спретнато платно. От плакатчета рекламни ни се пулят много срамни, готини и тъпи смешки, като грешките човешки. юли 2005г.

Чакай ме утре призори , на нашето място в пущинака, прекрасна изненада ми направи , и без бельо, на слънце блесни.