
Желана и достъпна тя лежеше, в леглото ми от бял сатен и цялата в сияние трептеше тъй нежна, благоуханна на Шанел. Сърцето ми преливаше в нея и моя блян и всичката ми кръв и с устните си меки ме гореше богати, пълни, трепетни от плам. Бе жива като риба тя, а нейните бедра напомняха на борове в слънчева гора, косата й вълниста като нива от жита и сякаш цялата окъпана в роса. Целувах устните й с дъх на пчелен мед и милвах аз гърдите й, от страст обзет изпаднал някак, бях в покой и топлина защото бях, в прегръдките на таз жена. О, миг така вълшебен, ти поспри не ме превръщай в облак леден, в атома от който съм заченат преди да стана след това човек. Искам да ти кажа толкова слова не ще ми стигне даже и нощта отдели ми време, аз те моля ще те галя чак до сутринта. Но щом те видя, онемявам не отронвам дума ни една, очите плахи ме издават от тях наднича - любовта. Но всеки миг, все някога замира, безкрайно окрилен, изправих ръст и пак усетих върху свойто рамо противния хилядолетен кръст. |
˜”*°•.˜”*°•.....•°*”˜.•°*”˜ (¯`•.•´¯) (¯`•.•´¯) `•.¸(¯`•.•´¯)¸.•´ `•.¸.•´ |








